Моята публикация в брой 8, август 2010 на СПИСАНИЕ ОСЕМ

Шарена планета

Зъботехникът Димитрина Василева грабва камерата,

за да спидели красотата с близките си.

Димитрина Василева е от Варна. Първият и голям успех идва още когато е на 9 години и с картината си " Моите кукли" печели Международната детска асамблея "Знаме на мира". От този момент не спира да изразява себе си и отношението си към живота и света чрез различните форми на визуалното изкуство. Завършва художествена гимназия, но по-късно животът я запраща в съвсем друга посока - зъботехника и протезиране. Фотографията я завладява преди 5 години. Записва курсове, снима активно, пътува по света и изследва   културното му многообразие. Резултатите не закъсняват. През 2008г. печели I награда на Майсторският конкурс на Фотоваканция.Следват участия в национални и международни изложби и конкурси, награди и отличия, сред които I място на фотоизложба конкурс "За животните с любов", I награда на "Анти-СПИН, антидрога 2008", бронзови медали FIAP за цветна фотография на II и III Международен фотографски салон Варна, награда за актова фотография - "Ерос" 2008г.III награда в конкурс"Хора и улици2010г.", организиран от photo-forum.net. Още нейни снимки можете да видите на www.dimitrinavasileva.com

{Опитвам се да снимам душата на обекта

 Несраванимо удоволствие е за мен да отразя в снимките си съкровен момент, цялостна история, богатството от емоции, живота на човек, без да го откъсвам от средата му. Сливам се с камерата, влизам в кадъра, търся късата дистанция - все по-близко, все по-навътре.Често, когато приятелите ми ме питат с какво снимам, не на шега им отвръщам - с душа, и че всъшност снимам душата на това пред мен - независимо дали е природа, момент от нечий живот, събитие, детайл или личност.Стремя се моите снимки да запазват интимността на един любопитен, но и любуващт се поглед. 

 

{Исках да споделя красотата с близките си

Любовта ми към фотографията се роди от невъзможност да споделя с близките си най - красивата картина, разкрила се пред очите ми. Гмурках се, наблюдавах морските звезди на мъничък коралов остров в Ямайка. Когато излязох от водата, целият осторов беше покрит с бели птици. Прекарах сред тях часове в самота и неописуем възторг. Тогава разбрах, че искам да снимам, да споделям реалността такава, каквато я виждат моите очи, по начина, по който го чувства моето сърце.

 

{Светът се унифицира

Почти на всяко въже за пране по света висят дънки, рекламите на "Макдоналдс" блестят от всеки кръстопът, стотици свещени места се превърнаха в скъпи туристически дестинации.

                     

{Галеница на съдбата

Аз съм галеница на съдбата - подредила животът ми в безкраен низ от събития, моменти и срещи. От баща си - авиоинженер, разбарх, че светът не е голям. От майка си - че всеки е вселена. Съпругът ми Стоян е моторът, който ме задвижва по широкият свят. Светоусещането ми е неразривно свързано със с. Буйновци в дебрите на Стара планина и с с. Българи. Родолюбец или космополит - все едно, важното е че се чувствам жива и че магията на фотографията е моят изказ, път и свобода.

{Да търсим вътрешният свят

Снимайки се уповавам на инстинкта си за ситуация, което подчинявам на художествените похвати. Опитвам се да превърна фотографията си от обикновено улавяне на поза в цялостно визуално внушение, чрез което се разказва история с чувствителност към детайла и настроението на мига. В портретните си снимки се отнасям с деликатно чувство към вътрешният свят, търся тайната на съдбата, оставила следи в чертите на лицето.

{В търсене на изгубеното

В Австралия видях как срещу пари се катерят по свещената планина Улуру, а отдолу стари аборигени зовът тя да се зачита. В Нова Зеландия стигнах до сърцето на маорската култура в търене на традиции, за да разбара, че днешните маори носят " Адидас". В музея от културата, създала облика на много тихоокеански племена, бяха останали 10-ина черно - бели фотографии. Осъзнах истинската сила и смисъл на фотографията - безвъзвратността на момента.

Цялото списание може да разгледате тук